От 7 фирмени кредита до един превод месечно.

Как се стигна дотам

Започна с един оборотен кредит — за да изплати първите си фактури. Втори — за да покрие първия. Трети — защото банката отказа да рефинансира. До края на втората година — седем активни фирмени кредита, четири банки, две небанкови институции, един бърз заем.

Всеки месец започваше еднакво: отваряше Excel, събираше вноските, вадеше калкулатор за лихвите. Цифрата винаги беше около едно и също — €940 на месец, които никога не сваляха главницата. Сваляха само лихва.

Ако и ти познаваш това чувство — събуждаш се в 4 сутринта, защото мозъкът ти сам пресмята „кога идва вноската по третия" — четеш правилния текст.

Защо 7 кредита е по-лошо от 1 голям

Когато имаш 7 различни договора, ти не плащаш един дълг. Плащаш седем такси за обслужване, седем застраховки, седем различни лихвени проценти, седем падежа.

Банките печелят от тази фрагментация. Ти губиш от нея — всеки месец.

Какво направихме

1. 1Одит на всичките 7 договора. Извадихме реалния ГПР по всеки — не рекламния. Три от тях се оказаха над 32% годишно.
2. 2Отделихме „здравите" от „токсичните". Два бяха със справедливи условия. Пет — не.
3. 3Един рефинансиращ кредит. Договорихме един продукт с по-нисък общ ГПР, който затвори петте токсични. Здравите оставихме — без да доплащаме предсрочно.
4. 4Един превод месечно. Не „по-малка вноска" — една вноска. Ясен срок. Ясна крайна дата.

Резултатът

• Преди: 7 вноски, ~€940/мес. лихви, нула предвидимост.
• След: 1 вноска, ясен край, главницата реално намалява.

Не е магия. Не е „хак". Това е работа, която банката няма как да ти свърши — защото на банката не ѝ е изгодно ти да имаш един кредит вместо седем.

„За пръв път от 2 години спя без да гледам сметката." — Мария

Можеш ли да си в този случай?

Ако имаш:

• 3+ активни кредита (фирмени или лични)
• усещане, че плащаш само лихви
• страх да отвориш интернет банкирането в края на месеца

— случаят на тази майка прилича на твоя повече, отколкото си мислиш.